«闲情偶寄» на Ю Ли представлява философски трактат за изкуството на поезията и песента, съсредоточен по-специално върху майсторството на лирическото и драматургичното писане. Вероятно това произведение принадлежи към края на XIX век и обхваща идеи както от класическата китайска литература, така и от по-съвременни тълкувания на художественото изразяване. Книгата разглежда сложната връзка между музикалност, структура и изразност в лирическите форми, като предполага, че овладяването на това майсторство е от първостепенно значение за всеки писател, който се стреми към признание или литературно наследство. В началото на «闲情偶寄» читателите се въвеждат в обсъждане на значението на лирическото писане и възприемания му статут сред литературните умения. Авторът разсъждава върху историческото значение на добре създадените текстове и способността им да засенчат дори грандиозни исторически повествования. Той подчертава, че дори императори са придобивали известност чрез уменията си в лириката, илюстрирайки нейното културно значение. Като критикува минали и съвременни подходи към създаването на лирически произведения, авторът подготвя почвата за по-задълбочено изследване на това как емоционалната дълбочина, тематическата цялост и ритмическата прецизност допринасят за успеха на лирическите творби в сферата на изпълнителското изкуство и литературата. Това начало поставя основата за задълбочено разглеждане на художествените стандарти и предизвикателствата, пред които са изправени писателите при изразяването на своята творческа същност.