„Le chevalier des dames du dolent fortuné“ от Долен Фортюне е поетичен роман, написан в късното Средновековие или в началото на Ренесанса. Изглежда, че повествованието се върти около темите за рицарството, любовта и качествата на благородството, въплътени в главните герои, особено в благородният по сърце Noble Cœur и достолепната Noblesse féminine. Разказът съчетава философски и морални размисли за добродетелта, желанието и обществените роли на мъжете и жените, особено в контекста на романтичните отношения. В началото на историята е представен дълбоко съзерцателният герой Noble Cœur, който се намира в състояние на меланхолия, копнеейки за утеха и разбиране. Загадъчен глас го призовава, насърчавайки го да се изправи и да поеме на пътешествие, което го отвежда до срещата с Noblesse féminine, благородна дама, олицетворяваща добродетелта и изяществото. Заедно те водят диалог, отразяващ чувствата им към любовта, честта и служенето, като така поставят рамката на повествование, пропито с рицарска традиция. Самата природа е олицетворена и напътства героите, създавайки мистична атмосфера, която подсказва за велико приключение, изпълнено с морални поуки и изпитания на сърцето.