„Теспис (кратки романи и разкази)“ от Карлос О. Бунге е сборник от кратки романи и разкази, написани в началото на XX век. Изглежда, че книгата разглежда различни теми чрез многообразие от герои и настроения, отдавайки почит на художественото наследство на Теспис, древногръцката фигура, смятана за основоположник на театъра. Началната част подсказва, че творбата на Бунге ще преплита елементи на драмата и личната интроспекция, подчертавайки сложността на човешкия опит. В началото на „Теспис“ е представен пролог, който отдава почит на самия Теспис и разглежда значението му като баща на гръцкия театър заради въвеждането на диалоговата форма в представленията. Тази рамка подготвя почвата за следващите разкази, започвайки с „Последният велик човек на Испания“, в който се проследява животът на младия благородник Пабло, дълбоко повлиян от ценностите, предадени му от семейството, и от властната му сестра Евсебия. Разказът предава вътрешните борби на Пабло между дълга и любовта сред строгостта на аристократичните очаквания, като показва взаимодействията му както с влиянията на миналото, така и със съвременния обществен натиск.