„Вириат: Епохисторически разказ“ от Теофило Брага е исторически роман, написан в началото на XX век. Книгата разглежда сложните и бурни отношения между лузитанските племена и Римската империя, като се съсредоточава върху образа на Вириат — легендарен водач, който олицетворява борбата за независимост и съпротивата срещу потисничеството. Текстът преплита история и фикция, за да изобрази борбата на малък, но упорит народ пред лицето на имперското господство. В началото на повествованието внезапно извънредно заседание на Римския сенат разкрива надвисналата заплаха от Сервий Сулпиций Галба, римски проконсул, обвинен в жестоки деяния срещу лузитаните. Действията на Галба предизвикват верига от събития, водещи до възмущение и негодувание сред лузитанските племена, което в крайна сметка води до тяхното въстание. Встъпителната част подготвя сцената, като представя ключови фигури като Катон Цензора, който осъжда предателството на Галба, и същевременно загатва за символичната роля на Вириат в разпалването на духа на бунта сред неговия народ. С нарастването на напрежението става ясно, че призивът за мъст срещу римските окупатори е едва началото, разпалващо мощна смесица от националистически плам и стремеж към свобода.