„Моят чичо и моят свещеник“ от Жан дьо Ла Брет е роман, написан в началото на XX век. Историята сякаш се върти около живота на младо момиче, Рейна, което расте в трудно домакинство, управлявано от суровата му леля и добросърдечния селски свещеник. Докато преминава през детството си, Рейна се сблъсква с темите за властта, образованието и зараждащата се независимост, като същевременно проявява остроумието и младежката си непокорност. В началото на романа се запознаваме с Рейна, която се описва като доста дребна, а това води до проблеми със самооценката ѝ и до трудности във взаимоотношенията ѝ с високата, неприятна леля. След смъртта на родителите ѝ Рейна е приета от леля си, която се съгласява да я отглежда единствено заради финансовата изгода. Началото задава лек, но трогателен тон, като подчертава пакостливия характер на Рейна, противоречивите, но нежни отношения със свещеника, който я обучава, и тихия ѝ бунт срещу потисническата власт на леля ѝ. Така се подготвя почвата за история за израстването, себепознанието и напрежението между индивидуалността и обществените очаквания.