„Беди и кавги на авторите“ от Айзък Дизраели е литературно изследване, написано в началото на XIX век. Творбата разглежда изпитанията, с които авторите са се сблъсквали през историята, като обсъжда борбата им с бедността, липсата на признание и често бурните отношения между писателите и техните покровители. Дизраели не само изследва предизвикателствата на авторството, но и разсъждава върху по-широкия културен и исторически контекст на литературните начинания. Началото на текста служи като предговор, в който Дизраели очертава намерението си да изследва различните злощастни съдби на авторите. Той цитира писатели от миналото и се позовава на техните оплаквания от трудностите на авторския живот, като Пиерий Валериан и Теофил Шпицелий. Чрез множество примери и анекдоти авторът разкрива една отрезвяваща истина: въпреки своя гений и приноса си към обществото, много автори живеят в неизвестност и финансово отчаяние, често поставяйки под въпрос самата стойност на усилията си в света на литературата. Уводът задава тон на съпричастност към тези литературни фигури, като същевременно подсказва, че техните борби са едновременно актуални и непреходни и са значими както за читателите от миналото, така и за съвременните читатели.