„Идеи за доброто и злото“ на У. Б. Йейтс е сборник от есета, написани в началото на XX век. Творбата разглежда разнообразни теми, включително поезията, символизма и същността на популярната литература, отразявайки дълбоката ангажираност на Йейтс с ирландската култура и литература, докато той изследва пресечната точка между изкуството и обществото. Есетата са дълбоко философски и обсъждат не само естетиката на поезията, но и духовните и културните измерения на литературата. В началото на книгата авторът се задълбочава в понятието „популярна поезия“ и разсъждава върху по-ранния си опит в рамките на дружеството „Млада Ирландия“. Йейтс си спомня разговори за ирландски поети, изразявайки едновременно възхищение и критично осъзнаване на романтичната привлекателност на творчеството им в сравнение с художествените му достойнства. Той изразява желание да създаде нов стил на поезия, който да отразява ирландския опит и да се отличава от английските влияния, като същевременно признава присъщите трудности при изграждането на културна литературна идентичност. Това начало подготвя почвата за изследването от Йейтс на по-дълбоките философии зад художественото изразяване и връзката му с националната идентичност, предполагайки сложна взаимовръзка между творчеството и фолклора, политиката и духовността.