„Стихотворения“ на У. Б. Йейтс е сборник с поезия, писана в края на XIX и началото на XX век. Тази антология представя многостранното изследване от Йейтс на теми като любовта, идентичността и пресечната точка между митологията и действителността, отразявайки дълбоките му връзки с ирландската култура и наследство. Читателите могат да очакват богата тъкан от лирични изрази, които чрез уникалния глас на Йейтс предават както лични, така и национални чувства. В началото на този сборник предговорите на Йейтс представят размисъл върху предишните му творби, особено върху пиеси като „Графиня Катлийн“ и „Земята на сърдечните желания“. Той обсъжда преработките, които е направил в тези произведения, за да ги съобрази с театралния контекст, за който са създадени, и подчертава желанието си да улови същността на ирландския фолклор и духовност. Йейтс също засяга борбите, свързани с изкуството, и сложността на човешкия опит, загатвайки за смесицата от реалност и фантазия, която изпълва поезията му, и създавайки интригуваща предпоставка за онова, което следва в сборника.