„Кант и Гьоте“ от Георг Зимел е философски трактат, написан в началото на XX век. Творбата изследва противоположните светогледи и философии на Имануел Кант и Йохан Волфганг фон Гьоте, като представя задълбочен анализ на техния принос към западната мисъл и културната идентичност. Текстът разглежда теми като природата на съществуването, възприятието, морала и равновесието между субективния опит и обективната реалност. В началото на книгата се въвежда фундаменталният дуализъм между субективната и обективната сфера, както и значението на разбирането на това разграничение. Зимел обсъжда как философията на Кант представлява връх на субективизма, подчертавайки ролята на аза във формирането на възприятието ни за света, като същевременно запазва значението на външната реалност. За разлика от това, подходът на Гьоте се съсредоточава върху откриването на единството между човешкия опит и природния свят, представяйки по-цялостен възглед, който интегрира вътрешните и външните аспекти на съществуването. Това поставя основата за сравнение на техните философски методи и възгледи, разкривайки богат диалог между две колосални фигури в германската интелектуална история.