„Годините на скакалците“ от Мери Х. Фий е роман, написан в началото на XX век. Сюжетът се върти около героите на съдията Александър Бартън, мис Шарлот Понсънби и Мартин Колингуд и разглежда темите за цивилизацията, социалната класа и сложността на човешките взаимоотношения. Докато героите се справят с живота си, наяве излизат нюансите на обществените очаквания и личните трудности, особено през призмата на взаимодействията на мис Понсънби с двамата мъже. В началото на романа се запознаваме със съдията Бартън, който разсъждава върху разрива между изисканите хора и суровите реалности на обществото, особено по отношение на мис Понсънби — медицинска сестра, бореща се със собствената си идентичност и с трудностите в рамките на строга социална система. Нейното сдържано поведение пленява Колингуд, млад мъж, който се възстановява в същата болница и се увлича по нея заради споделеното им усещане за неуместност и копнежа за близост. Първите глави поставят началото на романтично напрежение, изпълнено със социална критика, тъй като тихата сила на мис Понсънби се сблъсква с очакванията, наложени ѝ от нейната класа и обстоятелства, карайки читателите да се замислят за цената на личното щастие в сравнение с общественото приемане.