„Хашиш: разкази“ от Оскар А. Х. Шмиц е сборник с разкази, написани в края на XIX век. Текстовете разглеждат теми, свързани с хашиша и въздействието му върху съзнанието, на фона на бохемския парижки живот, сред който обитават ексцентрици и художници. В началото се появяват герои, въвлечени в разговори за идеали и преживявания, преплетени с влиянието на наркотиците, загатвайки за по-дълбоки философски търсения. В началото на сборника разказвачът описва една вечер, прекарана в тих ресторант, където неочаквано среща граф Виторио Алта-Карара и обсъжда с него художествения потенциал на хашиша. Двамата мъже си припомнят предишните си срещи в различни културни среди и изследват темата за артистичния стремеж, съчетан с привлекателността на наркотиците. Докато разговарят, Алта-Карара кани разказвача да се присъедини към него на вечерно събиране с единомишленици, предлагайки да изследват обострените състояния на възприятие, които хашишът може да предизвика. Повествованието подготвя почвата за поредица от преживявания, в които ще се преплетат фантазията, реалността и преобразяващата сила на наркотиците.