„Правото на ифугао“ от Р. Ф. Бартън е етнографско изследване, написано в началото на XX век. Това издание разглежда правната система и обичаите на народа ифугао — група, известна със сложните си оризови тераси във Филипините. То изследва корените на правото на ифугао, включително връзката му с обичаите и табутата, и разглежда теми от семейното право и правата на собственост до наказателното право и обществените отговорности. В началото на труда се представя културата на ифугао, като се подчертава липсата на формално политическо управление, но и наличието на устойчиви системи на обичайно право, произтичащи от табута и социални норми. В него се твърди, че въпреки че външни наблюдатели ги определят като „варвари“, ифугао поддържат относителен мир и сплотеност чрез своите обичайни закони, които са от съществено значение за социалната им структура. Бартън подготвя почвата за задълбочено изследване на уникалните аспекти на правото на ифугао, включително брачните договори, наследяването на имущество и отговорностите на клана, като поставя тези практики в рамките на по-широк антропологичен дискурс за примитивните общества.