„Εγχειρίδιον Βυζαντινής Ιστορίας“ от Паулос Каролидес е исторически труд, написан в началото на XX век. Произведението е предназначено преди всичко като учебник за студентите по филология, с цел да представи практичен обзор на византийската история, съчетан с ключови елементи от средновековната история. То запълва празнината в наличните образователни ресурси за изучаване на византийската история и предлага кратък, но всеобхватен наръчник по темата. В началото на книгата са изложени нейните намерение и обхват, като се уточнява, че макар да представлява всеобхватно ръководство за студентите, тя не претендира да бъде изчерпателен научен трактат. Каролидес подчертава историческото значение на византийската история като продължение на древноримската история и проследява развитието на Византийската империя от основаването на Константинопол. Той разглежда културното и политическото взаимодействие между Източната Римска империя и гръцкото население, като акцентира върху прехода от римска към византийска идентичност в продължение на едно хилядолетие история, завършил с падането на империята през 1453 г.