„Оксфордските реформатори: Джон Колет, Еразъм и Томас Мор“ от Фредерик Сибом е исторически разказ, написан в края на XIX век. Трудът се съсредоточава върху съвместните усилия и общите интелектуални стремежи на трима видни дейци на Ренесанса: Джон Колет, Еразъм и Томас Мор, особено в контекста на техните реформаторски идеи, възникнали по време на прехода от средновековно към модерно мислене. В началото на книгата се представя завръщането на Джон Колет от Италия в Оксфорд около 1496 г., като се подчертава значението на предстоящите му лекции върху Посланията на свети Павел, което бележи насочване към подновен интерес към Свещеното писание в университета — тема, до голяма степен пренебрегвана от учените на неговото време. Нетрадиционният подход на Колет към библейското тълкуване и образованието е представен като повратен момент, който вероятно ще предизвика както любопитство, така и съпротива от страна на традиционния академичен елит в Оксфорд. Това поставя началото на изследването на начина, по който Колет, Еразъм и Мор се стремят да се ориентират в сложностите и противоречията на своята епоха, както и на влиянието им върху реформаторските възгледи един на друг.