„Seductio Ad Absurdum“ от Емили Хан е провокативен наръчник, написан в началото на XX век. Тази творба разглежда принципите и практиките на съблазняването, като се опитва да превърне често погрешно разбираните и опростени представи за това изкуство в нещо по-аналитично и структурирано. Тя проследява развитието на съблазняването в исторически контексти и съвременни интерпретации, като същевременно се стреми да предостави практически насоки на онези, които искат да се научат да съблазняват. В началото на книгата съблазняването е представено като сложна социална практика, която не е била достатъчно изучавана. Хан обсъжда многозначността на термина „съблазняване“, представя различни определения и отстоява съвременно разбиране на термина, което отразява неговата променлива природа и изменящите се обществени норми. В това въведение тя проследява развитието на съблазняването — от исторически практики, ограничени от строги полови роли, до съвременно разбиране, което признава сложността на човешките взаимоотношения и желания. Това начало служи като основа за различните уроци и хипотетични експерименти със съблазняването, които следват в книгата.