„The Persian Mystics: Jalálu'd-dín Rúmí“ от Ф. Хадланд Дейвис представлява изчерпателно изследване на суфистката мистика, написано в началото на XX век. Трудът разглежда живота и учението на прочутия персийски поет и философ Джалалуддин Руми, известен със своите дълбоки мистични прозрения и лирична поезия. Това изследване не само улавя същността на творчеството на Руми, но и представя основополагащите концепции на суфизма, като акцентира върху темите за любовта, божественото единство и стремежа към духовно просветление. В началото на текста авторът представя въведение в суфизма, очертавайки неговия произход и исторически контекст. Дейвис обяснява значението на термина „суфи“, който обозначава група, отхвърлила първоначално материалистичните излишества и възприела вместо това живот на простота и преданост. Той изгражда интелектуална рамка, като се позовава на различни влияния върху суфизма, включително неоплатонизма, и същевременно подчертава уникалния принос на ранни суфии като Рабия и Мансур ал-Халадж. Встъпителната част подготвя почвата за подробно разглеждане на живота и творчеството на Руми, представяйки суфизма като богата традиция, съсредоточена върху дълбоките преживявания на божествената любов и единението с Възлюбения.