„Novum Organum; или Истински насоки за тълкуването на природата“ от лорд Бейкън е научно съчинение, написано в началото на XVII век. То служи като основополагащ текст за съвременния научен метод, разглеждайки как знанията могат да се придобиват систематично чрез внимателно наблюдение и индукция, а не чрез останки от минали философски доктрини. Книгата критикува предишните методологии и излага визията на Бейкън за нов подход към разбирането на природата. В началото на текста се полагат основите на критиката на Бейкън както към догматичната, така и към скептическата философия, като се твърди, че и двете възпрепятстват истинското изследване. Той подчертава значението на метод, който се основава на емпирично наблюдение и индукция, а не на установени доктрини, показвайки как този подход би довел до по-голям напредък в познанието. Бейкън въвежда понятието „идоли“ — или разпространени погрешни представи, които пречат на разбирането, — разделени на четири вида: идоли на рода, пещерата, пазара и театъра. Този раздел полага основите на неговото мислене, тъй като той призовава към по-строго, експериментално търсене на знания — такова, което влиза в пряк досег с природата и нейните явления.