„Есета и мъдростта на древните“ от Франсис Бейкън е философски трактат, написан в началото на XVII век. Творбата представлява сборник от известните есета на Бейкън, които разглеждат морални и обществени теми, преплетени с разсъжденията му върху човешката природа и познанието, наред с тълкуванията му на класическата мъдрост. Есетата на Бейкън се отличават със своя сбит и афористичен стил, предлагайки прозрения, основани на емпирични наблюдения и практически опит. В началото на този том се представя историческият контекст на есетата на Бейкън и се подчертава значението им за развитието на западната мисъл. Проследява се развитието на есетата от първото им публикуване през 1597 г. през различни издания, които разширяват техния обхват и задълбочават съдържанието им. Предговорът илюстрира намерението на Бейкън да размишлява върху човешкия опит и моралната философия, докато разделът „Мъдростта на древните“ се задълбочава в митологични сюжети и басни, тълкувайки ги като ценни поуки за човешкото поведение и обществените норми. Като цяло началото подготвя читателя за сборник, който се стреми да съчетае обществената мъдрост с практическата нравственост, насърчавайки го да размишлява върху собствения си живот чрез проникновените наблюдения на Бейкън.