„Характерите“ на Жан дьо Лабрюйер е сборник от морални и социални размишления, написани в края на XVII век. Произведението разглежда човешката природа и безумията на обществото, като представя поредица от скици на характери, които критикуват и осветляват социалните норми и поведението на епохата. Самият Лабрюйер е представен като проницателен наблюдател и критик на човешкото състояние, черпещ от опита си в двора и обществените среди на своето време. В началото на „Характерите“ уводът предлага поглед към възгледите на Лабрюйер за морала, литературата и обществото. В него става ясно, че макар да не си поставя за цел да създава максими, творбата му представлява подробно наблюдение на човешките страсти и пороци. Той посочва, че неговите характери са събирателни образи, изградени въз основа на различни личности, което позволява по-широк коментар върху човешката природа, вместо просто да бъдат изобразени конкретни портрети. Този раздел задава тона за изследване на общественото поведение в края на XVII век, където нюансираната критика на Лабрюйер разглежда повърхностността на човешките взаимоотношения и последиците от гордостта и суетата на фона на придворния живот на Луи XIV.