„Критика на способността за съждение“ от Имануел Кант е философски труд, публикуван през 1790 г. Третата част от критическата трилогия на Кант, тя свързва по-ранните му изследвания на познанието и морала, като разглежда природата на самото съждение. Разделен на естетическа и телеологична част, трудът изследва как съдим за красотата, възвишеното и целесъобразността в природата. Кант въвежда понятието за съждения с „субективна всеобщност“, разкривайки как естетическите преживявания претендират за валидност отвъд личното предпочитание, като същевременно се противопоставят на абсолютното определяне.
Връзки към Wikipedia: