„Platonis Apologia Socratis“ от Платон е Сократов диалог, написан след 399 г. пр. н. е. Творбата представя съдебната защита на Сократ по време на процеса срещу него за безбожие и развращаване на атинската младеж. Изправен пред съдебно жури от вероятно около 500 мъже, Сократ отказва да постъпи срещу принципите си, въпреки възможността да угоди на предразсъдъците им. Той разпитва обвинителите си в характерния си маниер, твърдейки, че единствената му мъдрост се състои в това да знае, че нищо не знае. В крайна сметка журито го осъжда на смърт.