„Военната книга на германския Генерален щаб“ е исторически труд, написан в началото на XX век. Творбата представлява превод на „Kriegsbrauch im Landkriege“ — наръчник, издаден от германския Генерален щаб за военно обучение. Вероятно книгата разглежда задълбочено стратегиите, обичаите и моралните съображения, свързани с воденето на война, особено в контекста на германската военна традиция. В началото на текста критическото въведение утвърждава авторитетния характер на наръчника като ръководство за германските офицери. То подчертава крайно суров възглед за войната, при който авторите смятат законите на войната за обикновени формалности и често пренебрегват хуманитарните принципи като „късчета хартия“. Въведението представя систематично обсъждане на природата на войната, като акцентира върху бруталните реалности и стратегиите, които германските военни считат за приемливи, и по този начин ефективно подготвя почвата за макиавелистки възглед към военната етика. В него се обсъждат последиците от войната за цивилното население, собствеността и международното поведение, подготвяйки читателя за последващото подробно разглеждане на военновременните практики и принципи, синтезирани от тази специфична германска военна перспектива.