„Веселата наука“ („La Gaya Scienza“) на Фридрих Вилхелм Ницше е философско произведение, написано в края на XIX век. Този текст представя изследването на Ницше върху теми, свързани със съществуването, природата на човека и ролята на смеха и радостта в човешкия опит. Той служи като мост между по-ранните му произведения и по-известната „Тъй рече Заратустра“, като улавя развиващите се възгледи на Ницше за морала, познанието и самата същност на живота. Началото на „Веселата наука“ поставя основите на задълбочено философско изследване на сложностите на съществуването. Ницше започва с размисъл върху постоянната борба на човечеството за оцеляване и смисъл, като твърди, че дори възприеманите „злини“ на човешката природа могат да допринесат положително за съхраняването на вида. Той критикува установените морал и ценности, като предполага, че те често служат за прикриване на хаотичните и инстинктивни аспекти на човешкия живот. Освен това Ницше въвежда понятието „весела мъдрост“, като твърди, че преобразяващият смях, основан на разбирането на абсурдите на живота, е неразделна част от личностното и колективното израстване. В крайна сметка това въведение загатва за убеждението на Ницше в способността на индивида да изгради собственото си разбиране за съществуването сред присъщите му противоречия и предизвикателства.