„Спомени от отминалото време“ от Хосе Сориля е сборник от лични спомени и размишления, написани в края на XIX век. Текстът предлага интимен поглед към живота на автора, като особено подчертава издигането му в литературния свят и личните изпитания, пред които се е изправил, включително загубата на близки и промените в социалното му положение. Сориля, виден испански поет, известен с творби като „Дон Хуан Тенорио“, е главната фигура в този разказ, който описва както миналото му, така и развитието на испанската литература. В началото на произведението е представен трогателен спомен за значим момент от живота на Сориля — погребението на неговия колега писател Лара, ознаменувало преход в испанския литературен пейзаж. Чрез ярки образи Сориля изпълва спомените си с емоция, докато описва как чете стихове на гроба на Лара, превръщайки това събитие в повратен момент за собствената си идентичност като поет. Разказът се разгръща чрез размисли за ранните години на Сориля, разкривайки трудностите, стремежите и влиянията, оформили творческия му път на фона на променяща се Испания. Това начало задава тон на носталгия и силно желание да се почете миналото, като същевременно се ангажира със сложностите на настоящето му и приканва читателите към задълбочено изследване на паметта и творчеството.