„Гранада, ориенталска поема, предшествана от легендата за ал-Хамар, том 1“ от Хосе Сориля е поетично повествователно произведение, написано в края на XIX век. Творбата улавя красотата и мистиката на Гранада, потапяйки се в нейната история и култура чрез образа на Ал-Хамар, назарейски принц, който олицетворява духа на този омайващ град. Текстът съчетава елементи на легенда и лична равносметка, изграждайки богата тъкан, в която се преплитат личното и историческото. В началото на поемата читателят се запознава с намеренията и предисторията на автора, като се подчертава как въпреки някогашното си признание творбата с течение на времето е станала сравнително рядка и почти забравена. Сориля размишлява върху влиянията, които са го подтикнали да създаде това повествование, признавайки величието на Гранада и историческото значение на Алхамбра, докато се заема да пресъздаде романтиката и изпитанията на миналото. Творбата задава тон на носталгия и почит, обещавайки да пренесе читателите в подобно на сън изследване както на архитектурните чудеса, така и на културната същност на Гранада, видени през очите на нейните прочути обитатели.