„Законът на психичните явления“ от Томсън Джей Хъдсън е научна публикация, написана в края на XIX век. Книгата има за цел да изгради всеобхватна работна хипотеза за анализиране и класифициране на различни психични явления, включително хипнотизъм, спиритизъм и психотерапия. Хъдсън се стреми да запълни празнините в психологическата наука, като предлага, че много на пръв поглед разнородни психични прояви са свързани чрез общ принцип, който може да бъде разбран и изследван систематично. Въведението на труда полага основите на този амбициозен проект, като формулира необходимостта от обединяваща хипотеза в психологията, подобна на хипотезите в други научни области като физиката и химията. Хъдсън твърди, че без подобна рамка психологическите явления остават хаотични и неразбрани. Той бързо въвежда концепцията за дуалността в човешките психични процеси, като постулира съществуването на „обективен ум“, който взаимодейства с физическия свят чрез сетивата, и „субективен ум“, който функционира извън тези ограничения, особено когато човек се намира в състояние на хипноза. Тази дуалност е от основно значение за разбирането на по-задълбоченото изследване в книгата на начина, по който човешкият ум се ориентира в психичните явления и ги осмисля.