„Градината без стени“ от Конингсби Доусън е полуавтобиографичен роман, написан в началото на XX век. Разказът се съсредоточава върху формиращите спомени на неназования млад герой и разглежда темите за детството, загубата на родител и стремежа към свобода извън ограниченията на обществото. Книгата се разгръща през погледа на дете, което размишлява за майка си, тяхната бедност и емоционалните сложности, свързани със семейните отношения. В началото на книгата читателите се запознават с най-ранния спомен на героя — нежен миг с майка му, който се превръща в трогателен спомен за загуба и копнеж. Докато разказът преминава между детството му в Лондон и Стоук Нюингтън, научаваме за трудностите на баща му като писател и за скритите сложности на семейния им живот. Срещаме ярките образи на момчето за живота отвъд оградената му градина, докато то мечтае за рай без стени, загатвайки за желанието си за свобода и приключения. Твърде скоро майка му умира и детството му се потапя в мъгла от загуба, но същевременно е ярко оцветено от ботанически образи и простите радости на природата. Докато се бори с чувството си за изоставеност, започва да се разгръща интроспективно пътуване, което подготвя почвата за изследването на неговите взаимоотношения и стремежи в целия роман.