„История на испанската литература, том 2 (от 3)“ от Джордж Тикнър е исторически труд, написан в средата на XIX век. Този том разглежда развитието на испанската литература през един критичен период — от началото на XVI до края на XVII век, като се съсредоточава върху влиянието на църквата, инквизицията и възникващата национална драматургия. Тикнър изследва различни драматурзи, въздействието на обществените предизвикателства и прехода от строго религиозни пиеси към светски и популярни драматични произведения. В началото на тома Тикнър представя контекста на испанския театър по времето на Карл V, разглеждайки предизвикателствата, породени от Църквата и Инквизицията. Той обсъжда ранните форми на драматургията, включително религиозните мистерии, както и основополагащата фигура на Лопе де Руеда, на когото се приписва създаването на популярната драматургия в Испания. В началната част се подчертава конфликтът между църковните ограничения и желанието на публиката за по-разнообразни театрални развлечения, като така се поставя основата за развитието на испанската литература, в което се наблюдава съчетание на традиция и нови тенденции в драматичната изразност.