„Романтичните композитори“ от Даниел Грегъри Мейсън е цялостно изследване на музиката, създадена в началото на XX век. Книгата се съсредоточава върху значими композитори от епохата на романтизма, започвайки с Франц Шуберт и продължавайки с Шуман, Менделсон, Шопен, Берлиоз и Лист, като разглежда техния принос към музиката и уникалните особености на техните композиции. Трудът има за цел да изясни как личният характер на всеки композитор е повлиял върху музикалното му творчество, като същевременно обсъжда по-широкото развитие на музикалния стил през тази повратна епоха. Въведението към изследването на Мейсън служи като увод в романтизма в музиката и разглежда значението му като отклонение от предхождащите го класически традиции. Той обяснява как композитори като Шуберт и Шуман започват да поставят по-голям акцент върху индивидуалното изразяване и емоционалната дълбочина в музиката си, противопоставяйки ги на по-структурираните и безлични качества на класицизма. Мейсън подчертава еволюцията на музикалния език през този период, когато композиторите търсят новаторски методи за предаване на дълбоко преживени емоции, с което поставят началото на нова художествена рамка, която ще предефинира разбирането и оценяването на музиката. Читателят е поканен на пътешествие през философските основи на романтичната музика, като се подчертава как тези тематични промени отразяват личните и обществените трансформации на епохата.