„L’uomo delinquente“ от Чезаре Ломброзо е научен труд, написан в края на XIX век. Творбата разглежда пресечната точка между престъпността, антропологията, юриспруденцията и психиатрията, като изследва причините за престъпното поведение и потенциалните средства за неговото преодоляване. Ломброзо се противопоставя на господстващите възгледи, че престъпниците са безвъзвратно обречени на престъпност, като разглежда различни допринасящи фактори, включително влиянието на околната и социалната среда. В началото на текста Ломброзо очертава целта си да отговори на критиките към предишния си труд, като ясно представя многообразните корени на престъпността. Той започва с обсъждане на влиянието на фактори на околната среда, като прекомерната жега, върху човешкото поведение и равнищата на престъпност. Използвайки исторически и статистически данни, той отбелязва как метеорологичните условия могат да допринасят за прояви на насилие и бунт, като подчертава, че тези действия не се определят единствено от индивидуалния морал, а по-скоро от сложно взаимодействие на ситуационни стимули. Подходът на Ломброзо предполага, че разбирането на тези влияния е от решаващо значение за разработването на ефективни стратегии за превенция и намеса при борбата с престъпността.