„Гениалният човек“ на Чезаре Ломброзо е научно издание, написано в края на XIX век. Книгата разглежда сложната връзка между гениалността и лудостта, като изследва характеристиките на хората, смятани за гении, и начина, по който тези черти се пресичат с проявите на психични заболявания. Ломброзо анализира исторически личности и предлага основополагащо изследване на гениалността през призмата на физиологични и психологични явления. В началото на труда се поставя основата за изследване на гениалността чрез позоваване на значими исторически възгледи по темата — от Аристотел до по-съвременни мислители. Ломброзо разсъждава върху развитието на възгледите си за връзката между гениалността, деградацията и неврозата, като предполага, че изключителните интелектуални способности често произтичат от психологически аномалии. Той излага теза, която свързва гениалността с различни признаци на дегенерация, подтиквайки читателите да преосмислят какво определя гениалността и как обществените възприятия исторически са могли да смесват блясъка с лудостта. Това провокиращо размисъл въведение приканва към по-нататъшно изследване на преплетената природа на гениалността, психичното здраве и общественото признание.