„Memorias de un vagón de ferrocarril“ от Едуардо Самакоис е роман, написан в края на XIX век. Книгата предлага уникална гледна точка, тъй като е разказана от перспективата на железопътен вагон първа класа, който размишлява върху пътуванията си през различни пейзажи и срещите си с пътници. Разказът разглежда темите за идентичността, принадлежността и хода на времето, наред с причудливи наблюдения върху човечеството и обществото. В началото на романа е представен главният герой — самият железопътен вагон, който описва създаването си и последвалите преживявания, след като оживява. Вагонът носталгично си припомня изработването си във Франция, описва подробно вложеното майсторство и говори метафорично за своето съществуване, създавайки усещане за съзнание. Когато започва първото си пътуване, той изпитва гордост от здравата си конструкция, но същевременно и страх и вълнение пред перспективата да се движи и да се свърже с външния свят. Представянето на този уникален герой поставя началото на богато изследване на живота по релсите, като подчертава както делничните, така и необикновените моменти, на които той става свидетел по време на пътуванията си.