„De carne y hueso; cuentos“ („От плът и кръв; разкази“) от Едуардо Самакоис е сборник с кратки разкази, вероятно написани в края на XIX век. Разказите навлизат в сложността на човешките страсти, като разглеждат заплетените връзки между любовта, омразата и същността на съществуването. Заглавната тема предполага философско изследване на физическата природа на човека, противопоставена на неуловимото понятие за душата. В началото на антологията уводът представя размислящ диалог за дихотомията между плътта и духа, загатвайки за преходния характер на живота и устойчивостта на плътските желания спрямо ефирните представи. Първият разказ, „Смъртна омраза“, представя Юлия и Даниел Монтóро, като на пръв поглед обикновен разговор за необичайния начин да се сушат писма с пепел се превръща в дълбоко разкритие на страстното и отмъстително отношение на Юлия към покойния ѝ съпруг. Това задава тона на целия сборник, пропит с теми за любовта, предателството и мрачните оттенъци на човешките емоции на фона на обществените очаквания в края на XIX век.