„Прозаичен превод на „Вишнупурана“ на английски език“ от Манмата Нат Дут и Х. Х. Уилсън е религиозен текст, написан в края на XIX век. Този превод се съсредоточава върху „Вишну-пурана“, една от осемнадесетте махапурани в индуистката литература, и предлага дълбоки прозрения за сътворението, природата и дълга на вселената, представяйки съчетание от митология, философия и космология. Съдържанието се фокусира върху божествената фигура Вишну, неговите различни въплъщения, както и върху ритуалните и философските аспекти на съществуването. В началото на „Вишнупуранам“ се разгръща диалогът между Майтрея и мъдреца Парашара. Майтрея, жаден за знания, се осведомява за произхода на вселената и принципите, които управляват съществуването, подтиквайки Парашара да разкаже мита за сътворението, в който Вишну е представен като върховен източник на всичко проявено. Разказът въвежда цикличната природа на времето с описания на четирите епохи (юги) и на процеса на сътворение, поддържане и разрушение, който Вишну ръководи. Ключови теми като еволюцията на различните същества — от божества до хора — и техните съответни задължения в тази грандиозна тъкан на живота изграждат основа за разбирането на сложната връзка между божественото и космоса.