„Принципът на относителността“ от Алберт Айнщайн и Х. Минковски е научно издание, написано в началото на XX век. Този труд обединява няколко основополагащи статии върху теорията на относителността, включително значими приноси както на Айнщайн, така и на Минковски, с което бележи повратен напредък във физиката. Основният фокус е върху принципите, които управляват поведението на движещите се тела, и върху природата на пространството и времето, променяйки разбирането ни за физиката и Вселената като цяло. В началото на този основополагащ текст е представено историческо въведение, което проследява развитието на научната мисъл относно понятието за етера и връзката му със светлината и електромагнитните явления. В него са описани неуспешни експерименти, поставили под въпрос традиционните възгледи, като експеримента на Майкелсън—Морли, който целял да установи движението на Земята през етера, но дал нулев резултат. Този раздел подготвя въвеждането на теорията на относителността, като разглежда как тези предишни изследвания довели до необходимостта от нова теоретична рамка, кулминирайки в смелите твърдения, които щели да характеризират революционните теории на Айнщайн.