„Разпуснати краища: литература и лингвистика“ от Хулио Сехадор-и-Фраука е научен труд, написан в началото на XX век. Книгата широко разглежда теми, свързани с лингвистиката и филологията, особено с испанския език, чрез поредица от есета, които целят да свържат съвременната лингвистична наука с традиционното литературно изследване. Сехадор-и-Фраука посвещава анализа си както на развитието на испанския език, така и на присъщите качества на неговата литература. В началото на този труд авторът представя намерението си да изясни понятията лингвистика и филология, които според него в испанския контекст са донякъде неправилно разбирани и смесвани. Той подчертава, че лингвистиката е била недооценявана, и изразява желание да поправи това, като я противопоставя на зависимостта от латинския език и класическите влияния в испанската литература. Началото задава критичен тон към съвременните езиковедски изследвания в Испания, посочвайки липсата на задълбочено проучване и разбиране на предмета, и подготвя почвата за обсъждане, което в следващите глави ще разгледа подробно различни елементи на испанския език и неговите литературни традиции.