„История на италианците, том 15“ от Чезаре Канту е исторически труд, написан в края на XIX век. Този том вероятно разглежда езиковата и културната еволюция на италианския език и неговия произход, като се спира на теориите за развитието на италианския говорим език от латинския. Той изследва влиянието на различните диалекти и езици, разпространени в Италия, като проследява историческите преходи, формирали съвременния италиански език. В началото на труда е представено въведение в изучаването на езиците и процеса на общуване между хората. То започва с разглеждане на физиологичните и интелектуалните условия, необходими за развитието на езика, като подчертава различията между хората и животните. Канту представя три основни теории за еволюцията на италианския език, размишлявайки върху историческите промени от латинския към говоримия език. Той подчертава значението на проследяването на езиковите промени във времето, като предполага, че италианският език е възникнал естествено от латинския, а не внезапно под влияние на външни фактори, подготвяйки почвата за по-задълбочено изследване на диалектите и техния исторически контекст в цяла Италия.