„Италианските еретици, т. I“ от Чезаре Канту е исторически труд, написан в средата на XIX век. Произведението проследява развитието на религиозните идеи в Италия, като се съсредоточава по-специално върху влиянието на Реформацията и историческия контекст на католицизма в страната. То има за цел да осветли забележителните личности и събития, които оспорват господстващите доктрини, като подчертава взаимодействието между вярата, политиката и обществото. Встъпителната част разглежда убеждението на автора, че разбирането на историческите религиозни движения е от значение за пълното осмисляне на общественото развитие. Чезаре Канту критикува както историческите разкази, които пренебрегват дълбокото обществено въздействие на религиозната реформа, така и църковните повествования, които отхвърлят реформаторите като просто заблудени личности. Той защитава нюансиран възглед за еретиците — като страстни търсачи на истината, а не просто като врагове на установената вяра — и изгражда историческа рамка, която ще направлява изследването му на религиозния пейзаж на Италия и значението му за съвременните въпроси. През тази призма авторът подготвя почвата за задълбочено обсъждане на произхода на християнската мисъл и нейното развитие през историческите кризи.