Essays, or discourses, vol. 4 (of 4) : Selected from the works of Feyjoo, and…
За тази книга
„Есета или беседи, том 4 (от 4): Избрано от съчиненията на Фейхоо и…“ от Фейхоо е сборник от философски есета, написани в края на XVIII век. Томът събира кратки аргументирани текстове върху натурфилософията, епистемологията и морала, които оспорват наследената аристотелова доктрина и насърчават предпазливото, основано на експерименти разсъждение. Очаквайте живи „парадокси“, преобръщащи общоприетите мнения за огъня, въздуха, водата и качествата, наред с размисли върху границите на човешкото познание и претенциите на учената показност. Книгата ще допадне на читателите, интересуващи се от мисълта на Просвещението, историята на науката и скептическата философия. Томът започва със съдържание, след което преминава към „Физически парадокси“, където авторът въз основа на експерименти твърди, че слънчевата топлина, концентрирана чрез лупи, превъзхожда стихийния огън, че въздухът по природа е студен без влиянието на слънцето и че водата се стреми към твърдост, а не към течливост. Той твърди, че така наречените „окултни качества“ не са по-неясни от познатите (магнетизмът в сравнение с топлината), че обединените сили не винаги са по-силни (като се позовава на изпитания с конец и въже), а измененията в слънчевата светлина и топлина отчасти произлизат от слънчевите петна; обяснява защо лупата работи по-добре на студено и защо конусът на пламъка е принудена форма, дължаща се на въздушното налягане. След това той твърди, че металите се съдържат в растенията (магнитни частици в пепелта, „метална растителност“ и смела хипотеза, свързваща магнетизма на Земята с повсеместното желязо), преди да започне „За скептическата философия“, където различава благоразумното от крайното съмнение, преоценява древните скептици и защитава практическото доверие в „експерименталните“ доказателства срещу доводите за сънищата и заблудата. Тази уводна част culminира с тезата, че натурфилософията дава вероятност, а не доказателство, като илюстрира това с несигурността на определенията ни за видовете, родовете и дори за „човека като разумно животно“, при което съмненията се разпростират и върху усещанията на животните, и върху чувствителността на растенията.
