„Събрани съчинения 19: Унижените и оскърбените“ на Фьодор Достоевски е роман, написан в средата на XIX век. Той представлява петербургска история за любов, гордост и унижение, разказана от младия писател Иван Петрович, който се връща мислено към една трагична година. В центъра на повествованието е връзката му с Наташа Ихменева, нейните предани, но измъчвани родители и заплитането им с пресметливия княз Валковски и неговия впечатлителен син Альоша. Очаквайте интимна психологическа дълбочина, социална жестокост и болезнената уязвимост на хора, надвиснали между нежността и гибелта. Романът започва с търсенето на Иван на нова стая, увлечението му по един запуснат старец и древното му куче в немска сладкарница и мълчаливата конфронтация, която завършва с внезапната смърт на кучето, а мигове по-късно — с падането и смъртта на стареца в близката пресечка. Иван помага да бъде установено, че мъжът е Йеремияс Смит, открива крайно бедното му положение и след това наема евтината му мансарда, като разказва историята си от болничното легло и се подготвя да припомни последната, най-тежка година. Той очертава миналото си: осиротял, той е отгледан заедно с Наташа от доброто семейство Ихменеви; спомня си идиличните детски години и възхода, а после и влошаването, на отношенията им с княз Валковски, включително биографията на княза, изпращането на Альоша в имението, клеветите, съдебния процес и преместването на семейството в Петербург. Той си припомня първия си литературен успех и нежния, мълчалив годеж с Наташа, преди да загатне, че година по-късно се завръща съкрушен, сякаш невидима катастрофа е отворила пропаст между тях.
Страница в Уикипедия за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Humiliated_and_Insulted Превод на: „Унижени и оскърбени“ (Unizhennye i oskorblennye).