„Есета на Артур Шопенхауер: Мъдростта на живота“ от Артур Шопенхауер е философски сборник, написан в началото на XIX век. Творбата разглежда същността на щастието и как човек може да изгради пълноценен живот, като разбере три основни аспекта: личност, имущество и обществено положение. Подходът на Шопенхауер поставя акцент върху вътрешните прояви на характера на човека, а не върху материалните или обществените признания, които той може да постигне. В началото на книгата Шопенхауер въвежда понятието „евдемонология“, което представлява изучаване на щастието и средствата за постигане на приятно съществуване. Той излага основния си аргумент, че щастието на човека се определя преди всичко от това, което той представлява вътрешно — неговия характер, здраве и интелект — а не от външни фактори като богатство или репутация. В този уводен раздел той критикува склонността на хората да разчитат на обществената оценка и външното одобрение за своето щастие, като подчертава, че истинското удовлетворение произтича от здрав и добре развит вътрешен живот.