„Марк Твен: Три новели“ от Марк Твен е сборник от три кратки разказа, написани в края на XIX и началото на XX век. Разказите, първоначално написани на английски, сега са преведени на есперанто и включват комични и сатирични изследвания на човешката природа, морала и обществените норми. Вероятните теми на разказите обхващат изповедта, пакостите и последиците от поведението, вплетени в характерните за Твен остроумие и хумор. Сборникът включва три различни повествования: „Изповедта на умиращ човек“ („Konfeso de Mortanto“), в което главният герой разказва трагична история за любов, загуба и отмъщение след нахлуване с взлом в дома; „Прословутата скачаща жаба от окръг Калаверас“ („La Fifama Saltanta Rano de Kalavero-Konteo“), което си играе с местната култура на хазарта и демонстрира характерния хумор на Твен; и „Историята за лошото малко момче“ („La Rakonto pri la Malbonkonduta Knabeto“), сатиричен поглед към морализаторските поуки, често срещани в детската литература, представящ неочаквано пакостлив герой, който избягва тежките последици, обичайни за непослушните момчета. В тези разкази употребата на ирония и диалект от Твен пренася читателите в свят, изпълнен с колоритни персонажи и хумор, насърчавайки размисъл върху природата на морала и абсурдите на обществото.