„Легендата за полунощта“ от Мануел Пинейро Шагаш е роман, написан в началото на XX век. В разказа сякаш се преплитат елементи на свръхестествена легенда и романтика, като в центъра е група, събрала се в стара селска къща, където се разменят разкази и се водят разговори за страховити митове. Сред главните герои са доня Изаура, деликатна и мечтателна млада жена, и Енрике Осорио, страстен мъж, пленен от нея, както и други гости в имението, които подхващат оживени спорове за зловещите истории, свързани с полунощта. В началото на романа е нарисувана живописна картина на селска местност, в която природата господства, като се подчертава уединението на голямата стара къща, където се провежда вечерно събиране. Докато гостите се наслаждават на времето си заедно, разговорите се насочват към злокобната атмосфера, донесена от нощта, и към ударите на полунощния звънец. Доня Изаура изразява страха си от свръхестественото, разпалвайки разговори за призраци и легенди, докато Енрике се стреми да я впечатли. Атмосферата се нажежава, когато часовникът наближава полунощ, и всички са обзети от тревога пред часа, свързван с привидения и духове, разкривайки преплитането на страх, увлечение и романтично напрежение между героите. Като цяло сцената е наситена с подробни описания, които предават тайнствената същност на разказа и оставят читателите в очакване да открият какво се крие отвъд полунощния час.