„Вън-цзъ“ от Цзян Син е философски текст, написан в древността, вероятно през периода на класическата китайска мисъл. Творбата разглежда понятията Дао (Пътят) и Дъ (добродетелта), като представя диалог, приписван предимно на Лао Дзъ, и засяга теми като естествеността, управлението и равновесието между ин и ян. Текстът служи като основополагащо произведение за разбирането на даоистката философия и отражението ѝ върху личното поведение и държавното управление. В началото на творбата се въвежда идеята, че всичко съществуващо е взаимосвързано чрез Дао, характеризирано като безформено и същевременно като източник на всяко творение. Лао Дзъ подчертава значението на придържането към природните закони и предполага, че истинската мъдрост се състои в разбирането и съгласуването с този основополагащ принцип. Текстът разглежда добродетелите на простотата и смирението, както и идеята за „у уей“ (бездействие или действие без усилие), утвърждавайки, че онези, които следват Дао, постигат хармония както в личния живот, така и в управлението. Той задава съзерцателен тон и приканва читателите да размишляват върху отражението на тези учения в собствения си живот.