„Кал и каки: скици от Фландрия и Франция“ от Върнън Бартлет е сборник от военни скици, написани по време на Първата световна война, вероятно в началото на XX век. Творбата предлага интимен поглед към преживяванията на войниците, сражаващи се в окопите, като съчетава моменти на мрачна реалност с проблясъци на хумор и другарство между мъжете. Основното ѝ внимание е насочено към осветляване на живота и трудностите на онези, които служат на фронтовата линия, напомняйки на читателите за човешкия аспект на войната, често засенчен от статистиката и жестокостта. В началото на повествованието авторът представя апология, обръщайки внимание на огромното количество налична военна литература, като същевременно обосновава собствения си принос като необходим спомен за изпитанията, пред които са били изправени войниците. Бартлет описва сцени от военни болници, подчертавайки устойчивостта и духа на ранените, които намират утеха и радост сред страданията си. Той улавя парадокса на опустошението и другарството, изобразявайки как смехът и малките мигове на щастие надделяват въпреки хаоса на войната, илюстрирайки непреходния човешки дух пред лицето на тежките обстоятелства.