„Дъщерята на архидякона“ от Камилу Каштелу Бранку е роман, написан в средата на XIX век. Творбата разглежда сложните взаимоотношения в семейството на португалски търговец, като се съсредоточава по-специално върху забранената любов между търговеца Антониу Жозе да Силва и младата Роза Гилермина, дъщеря на архидякон. Повествованието критикува обществените норми и изследва темите за страстта, дълга и ограниченията на брака. В началото на романа се запознаваме с Антониу Жозе да Силва, заможен, но неудовлетворен търговец от Порто, който изпитва все по-силно увлечение по красивата и невинна Роза Гилермина, която е едва на петнадесет години. Роза живее под опеката на баща си, архидякона, който настоява да ѝ намери подходящ съпруг, като я подготвя за брак с Антониу. Роза обаче се съпротивлява, предпочитайки да избегне тази съдба и дори изразявайки готовност да постъпи в манастир като алтернатива. Това напрежение поставя началото на история за несподелена любов, обществен натиск и младежки копнеж по независимост, отразени в разговорите на Роза и тайните ѝ срещи с Жозе Бенту, местно момче. Началото задава ярък и драматичен тон на последвалия конфликт и емоционалните сътресения.