„Moja Beatrice“ от граф Зигмунт Красински е стихосбирка, написана в края на XIX век. Това лирично произведение изследва темите за любовта, копнежа и екзистенциалното съзерцание, често преплетени с препратки към класическата литература и лични емоции. Стихотворенията отразяват дълбоките чувства на автора, свързани с идеализираната любов, понякога белязана от болка и загуба. Сборникът се състои от различни стихотворения, всяко от които представлява размисъл върху любовта на поета към муза, вероятно вдъхновена от идеализиран образ, подобен на Беатриче на Данте. Чрез ярки образи и емоционална дълбочина Красински се потапя в преживяванията на раздялата, духовния копнеж и стремежа към трансцендентна красота. Стихотворенията пораждат широк спектър от чувства — от блажените мигове на единение до изрази на отчаяние и божествен копнеж — като в крайна сметка улавят сложността на човешките емоции и желанието за вечна любов сред преходността на живота.