„Малки естествени трактати, том втори“ от Аристотел е научно произведение, вероятно написано през ранните векове на новата ера. Трудът се съсредоточава върху различни природни явления и човешки преживявания, включително природата на сънищата, техните причини и влиянието им върху възприятието, като съчетава философията с емпиричното наблюдение, за да разбере сетивните явления. В началото на този том се разглежда понятието за сънищата, като се утвърждава, че те възникват в сферата на сетивната, а не на рационалната част на психиката. Аристотел започва с обсъждане на това по какво сънуването се различава от сетивното възприятие по време на бодърстване, като подчертава, че макар човек да може да преживява ярки образи насън, те не се контролират от външни стимули по същия начин, както когато е буден. Той предполага, че сънищата са остатъчни отпечатъци от предишни сетивни преживявания, които предлагат поглед към функционирането на възприятието и въображението по време на сън. Освен това Аристотел изследва как емоционалното и физическото състояние могат да влияят върху сънуването, загатвайки за сложно взаимодействие между ума и тялото в тези нощни повествования.