„Пробуждането на душата“ от Мухаммад ибн „Абд ал-Малик Ибн Туфайл е философски роман, написан през XII век. В този разказ се проследява животът на Хай ибн Якзан, момче, мистериозно изхвърлено на остров, където израства и оцелява в самота, подхранвайки вродения си стремеж към знание и разбиране. С развитието си Хай се сблъсква с екзистенциални въпроси, свързани с природата, божествеността и същността на душата, като по пътя прави дълбоки философски открития. В началото на повествованието се запознаваме с Хай ибн Якзан, син на принцеса, който е изоставен при раждането си и намира утеха в грижите на сърна на безлюден остров. Със съзряването си той все повече осъзнава заобикалящия го свят, изработва инструменти за оцеляване и се отдава на самоанализ. Мотивът за самотата го подтиква да размишлява върху дълбоки философски понятия, включително сътворението, съществуването и природата на божественото, чрез наблюдение и самоанализ. Пътуването му изследва както физическите реалности на живота, така и метафизичните търсения на душата, полагайки основите на философски дискурс, който при по-късната му среща с Асал преплита прозренията му с религиозните учения, които Асал олицетворява.