„История на живописта в Италия, том 2 (от 6)“ от Луиджи Ланци е историческо изложение, вероятно написано в началото на XIX век. Този том се съсредоточава върху развитието на живописта в Италия от Ренесанса до края на XVIII век, като разглежда по-специално школите на Рим и Неапол. Текстът изглежда задълбочено проследява развитието на различни художествени направления и отделни художници, предлагайки поглед към културния и историческия контекст, в който те са творили. В началото на тома Ланци поставя спорния въпрос около Римската школа в живописта, размишлявайки върху нейната легитимност в сравнение с други прочути школи като флорентинската и венецианската. Той обсъжда произхода и приноса на изтъкнати художници като Рафаело и други, като подчертава как Римската школа, въпреки че е била по-малобройна, е създала влиятелен стил, характеризиращ се с дълбоко преклонение пред класическата древност. Ланци подготвя основата за подробен исторически анализ, споменавайки различни художници, художествени принципи и тяхното наследство, като същевременно предоставя по-широк контекст за разбирането на развитието на изкуството в Италия.